Да загубя нещо не е изненада. Днес загубих телефона си. Да намеря нещо е изненада. Днес намерих още един добър човек. Утре ще се запозная с нея. Казва се Виктория. Живее в с.Казичeне. Намерила телефона ми, близо до църквата в селото, където по-рано снимах . Утре е Гергьовден. Пожелавам на […]

Пиша това, защото не искам да го забравям никога! Мразя воденето на дневници, но това просто трябва да се напише. И да се чете! И да се препрочита. По няколко пъти на ден! От мен със сигурност. И от всеки, който има себе си за що годе свестен родител! Лора […]

29фев

Понякога

Понякога сънувам, че танцувам, … както някога, … но малко по-различно… така е хубаво, че чак пулсира. сутрин спомена … Тогава се събуждам. от повея… на спомена Не знам дали да се изкъпя.

Фотографията е флирт. Флирт с времето, флирт с постоянното движение, откраднато изключение… Мечтая да направя снимка, като всяка друга, само дето да не се вижда, но да я има,…като човешката душа. Град.Улица.Движение.Образи.Мисли.Преплитане. Спъвам се в ръба на нечия трогателна спонтанност, пропукала потока на повтарящите се мотиви. Тогава снимам. И тъй, […]

Някъде през 80те. Варна Бъдни вечер. Отбелязваме я без много шум, почти виновно. Ядем боб, чесън, сол и червен пипер. Задължително. Прилича на наказание… Има и содена питка и свещ, баба тихо казва молитва. Коледа Празнуваме Христов ден. Шумно. Винаги има гости, червено вино и джумерки ( пръжки). От село. […]

на Любе Съдбата те поднесе като представление. След всички генерални репетиции, постигнато бе съвършенство. Спектакълът започна най-банално : затрогващо встъпление, бърз преход, не един обрат в сюжета…. После, внезапно, публиката стана сцена… И лампите угаснаха… И никой не изръкопляска. Един си тръгна. Другият остана. В тъмното. В салона. Антракт. Обичам […]