Един ученик попитал своя наставник: – Учителю, какво би казал, ако узнаеш за моето падение? – Стани! – А в някой следващ път? – Отново стани! – И колко може да продължи това – да падам и да ставам? – Падай и ставай, докато си жив! Понеже тези, които са […]

Разсъмвам се… погалвам с поглед устните ти, ръцете… После мислите ти разтърсвам с всички сили. Събуди се! Хуквай, бягай през глава, назад и не поглеждай, защото скоро ще изгрея. и ако си наблизо, ще изгориш от любовта ми.

СЕН МАРТЕН (Френски : Saint-Martin, Холандски : Sint Maarten) е най-малката суша, разделена и управлявана едновременно от две държави – Франция и Холандия! Намира се в североизточната част на Карибския басейн, на около 300 км източно от Пуерто Рико. Населението на целия остров е около 75,000 жители. Всеки местен има […]

Да загубя нещо не е изненада. Днес загубих телефона си. Да намеря нещо е изненада. Днес намерих още един добър човек. Утре ще се запозная с нея. Казва се Виктория. Живее в с.Казичeне. Намерила телефона ми, близо до църквата в селото, където по-рано снимах . Утре е Гергьовден. Пожелавам на […]

Пиша това, защото не искам да го забравям никога! Мразя воденето на дневници, но това просто трябва да се напише. И да се чете! И да се препрочита. По няколко пъти на ден! От мен със сигурност. И от всеки, който има себе си за що годе свестен родител! Лора […]

29фев

Понякога

Понякога сънувам, че танцувам, … както някога, … но малко по-различно… така е хубаво, че чак пулсира. сутрин спомена … Тогава се събуждам. от повея… на спомена Не знам дали да се изкъпя.

Фотографията е флирт. Флирт с времето, флирт с постоянното движение, откраднато изключение… Мечтая да направя снимка, като всяка друга, само дето да не се вижда, но да я има,…като човешката душа. Град.Улица.Движение.Образи.Мисли.Преплитане. Спъвам се в ръба на нечия трогателна спонтанност, пропукала потока на повтарящите се мотиви. Тогава снимам. И тъй, […]

Не те интерсувам. Не наистина. Интересуват те гърдите ми, косата ми… Отвътре съм ти страшна. Твърде истинска. Отчайваща, ужасно състезателна. Отвътре съм ти пагубна. Аз мисля. И нямам нужда да ме защитаваш. Мисли добре преди да ме поискаш. Аз вече не умея да съм слаба. Аз мразя русокосост и преструвки. […]

Някъде през 80те. Варна Бъдни вечер. Отбелязваме я без много шум, почти виновно. Ядем боб, чесън, сол и червен пипер. Задължително. Прилича на наказание… Има и содена питка и свещ, баба тихо казва молитва. Коледа Празнуваме Христов ден. Шумно. Винаги има гости, червено вино и джумерки ( пръжки). От село. […]

на Любе Съдбата те поднесе като представление. След всички генерални репетиции, постигнато бе съвършенство. Спектакълът започна най-банално : затрогващо встъпление, бърз преход, не един обрат в сюжета…. После, внезапно, публиката стана сцена… И лампите угаснаха… И никой не изръкопляска. Един си тръгна. Другият остана. В тъмното. В салона. Антракт. Обичам […]