Парченца есен

Парченца есен си нареждам

до мислите, тъгата и мечтите.
Прилича изтънялата им прежда
на спомена за нечие \“Обичам те\“,
прошепнато отдавна и забравено,
превърнало се в избелял портрет…
Победа искаше тогава разумът.
Получи я. А любовта все чака ред.

Парченце есен до парче надежда.
Живот до смърт. До сивотата – багри.
Не есента, животът ги подрежда.
Във пъзел, който никога не се повтаря.

Евелина Кованджийска

Фотграфия: Ивелина Берова


  • Изложбата „Хроники от България: Корени“ през юли в Трявна
    Изложбата „Хроники от България: Корени“ през юли в Трявна
  • По стъпките на Картие-Бресон в Скано, Италия
    По стъпките на Картие-Бресон в Скано, Италия
  • Малки градски етюди
    Малки градски етюди
  • На заминаване
    На заминаване

Напиши коментар

Имейл адресът няма да бъде публикуван.


× 9 = девет

Може да използвате HTML таговете: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>