Из “ Път към себе си“

Пъте неуморен, никога неотдъхващ пъте! Ти си мой най-близък приятел! Когато ми е било най-тежко, винаги съм притичвала до тебе. И ти си ме прегръщал със своя широк вятър, понасял си ме на своя камилски гръб и си вливал в душата ми своите волни мисли. На тебе само съм поверявала болките, съмненията и надеждите си. И ти изневидело, из някой завой, из някой отворен процеп през облаците си хвърлял към мене пълни шепи слънце.

Ти сега свириш в ушите ми своята скитническа мъдрост:

— Гледай напред! Не се озъртай назад! Напред е твоята голяма среща, напред е твоят ден!

И в същото време преобръщаш пластовете в душата ми, вадиш забравени корени, изтръгваш затрупани извори. Ти пущаш на свобода мисълта ми. Тя, като отвързана от въже, се хвърля ту напред, ту назад, пощурява от простора, опиянява се от свежия въздух. Мисълта ми е излязла вън от четирите стени на всекидневието, тласната със свръхскорости, да се носи през времето и пространството.

Пъте, ти си мой довереник! Помогни ми сега да се изскубна от суматохата в мене, да се излекувам от самата себе си. Пъте оздравителен!

„Път към себе си“, Блага Димитрова

Снимка: Ивелина Берова


    Напиши коментар

    Имейл адресът няма да бъде публикуван.


    × 8 = осем

    Може да използвате HTML таговете: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>